Мариана Борисова е производствен инженер във фабриката на Danfoss България. Тя участва във внедряването на нови проекти и разработването на стратегии за намаляване на разходите, запазвайки качеството на продуктите. Инженер Борисова също отговаря за спазването и подобряването на производствения процес.
Ето какво ни разказа тя за пътя си към инженерната професия и за ежедневните предизвикателства, пред които се изправя.
Какво те вдъхнови да бъдеш инженер?
Аз съм човек, който непрекъснато търси предизвикателства. Ако е лесно, не е интересно. Почти всички жени, които познавам, се насочиха към икономически специалности. Аз обаче исках да направя нещо различно и трудно, с което да предизвикам себе си и с което да бъда горда.
Не съм от хората, които винаги са знаели какво искат да учат и как искат да се развият професионално. Дълго време търсех себе си и не знаех в каква посока да поема. Но в най-подходящия момент станах част от инженерния екипа на голяма компания, специализираща в автомобилната индустрия. Тогавашният ми ръководител и част от колегите ми ме вдъхновиха да поема по пътя на инженера. Показаха колко труден, но и колко интересен може да бъде този път. В тази професия нищо не се повтаря. Всеки ден е различен, изпълнен с разнообразни казуси, на които ти трябва да намериш решение.
Изправяла ли си се пред препятствия в кариерата си, породени от факта, че си жена?
Трудностите и предизвикателствата са част от ежедневието. Трудно е да работиш в сфера, доминирана от мъже. Но пък смело мога да кажа, че ние жените сме изключително упорити, целеустремени, успяваме да се самоусъвършенстваме и да покажем на колегите, че можем.
Срещала ли си недоверие от клиент или колега, защото си „жена с мъжка професия“?
Да! Нерядко срещам скептично отношение от колега и недоверие в уменията ми поради факта, че съм жена. За съжаление, жената инженер трябва да се доказва непрекъснато. При мен това означава доказване пред нови колеги, с които сме в началото на съвместната си работа. Те имат нужда от известно време, за да направят реална преценка за мен, изхождайки от уменията ми, а не от външния ми вид и факта, че съм жена.
От страна на колегите, с които работя и с които съм работила обаче, получавам и съм получавала само уважение и доверие, които смятам, че съм заслужила. Нерядко се случва дори да се обръщат към мен за помощ и съвет.
Чувала ли си думите „Няма да се справиш“, „Това не е за теб“?
Често! За мен обаче няма нищо по-мотивиращо от това да ми кажат, че няма да се справя. Това е искрата, която ме кара да покажа на всички, но и на себе си, че няма нищо невъзможно и че човек може да направи всичко, което пожелае. Не се примирявам с препятствията - те ме мотивират.
Когато започнах работа в Danfoss, трябваше да преместим цяла нова продуктова линия от Англия в България. Аз бях човекът, който трябваше да събере всички документи, да премести и подреди линията, да въведе данните във фирмената система, да обучи хората и т.н. Може би в този момент и аз самата казвах на себе си, че няма да се справя. Смятах, че може би тази задача е твърде голяма за мен. Беше ми много трудно, защото идвах от завод, който произвежда коренно различни продукти. Не вярвах, че ще успея да направя всичко това и то за поставените кратки срокове. Но ето, че успях. И сега, когато имам съмнения в себе си или чуя думите „ти няма да се справиш“, поглеждам назад и си казвам: „О, да, ти можеш!“.
Кои според теб са най-големите предизвикателства пред жената инженер?
От моята гледна точка най-голямото предизвикателство е да накарам колегите си да се вслушат в предложения ми, без да ги подлагат под съмнение. Обикновено предложените от мен решения на даден проблем се отричат, след това биват анализирани и в крайна сметка се одобряват. От колеги знам, че и те се срещат с подобни предизвикателства.
Спомням си един случай, когато предложих да преработим един файл с цел по-лесното му използване. За целта проведох среща с всички колеги, засегнати от промяната, вярвайки, че те ще се съгласят веднага с моето предложение. Всъщност останах неприятно изненадана от факта, че първата реакция на половината от присъстващите беше „Не“. Не разбирах защо. Предложението беше наистина добро и лесно за изпълнение.
В крайна сметка успях да се преборя и да го внедря. Сега всички са доволни, че съм организирала файла по този начин. Това, за съжаление, се получи с доста усилия от моя страна, което не беше нужно.
Подобни казуси възникват всеки ден, но може би това не е поради факта, че съм жена. По-скоро причината е, че хората не обичат промените.
Според твоите впечатления мъжете или жените доминират в инженерната сфера в България?
Определено мъжете. Според личните ми наблюдения приблизително 2/3 от инженерните екипи са съставени от мъже.
Ако можеше да се върнеш обратно във времето и да поемеш по този път отначало, има ли нещо, което би направила по различен начин?
Не, категорично не бих променила нищо. Бих предприела същите стъпки и бих взела същите решения. Правилните решения ми донесоха удовлетворение, а грешките ме научиха на много.
Какъв съвет би дала на всички жени, които следват твоите стъпки и искат да работят като инженери?
Да бъдат силни, самоуверени, решителни и смели. Да посрещат предизвикателствата с усмивка и да работят с любов към професията!
