Албена Въртийска е инженер качество в производствената фабрика на Danfoss България. Работата й е свързана с управление на Системата по качеството, Околната среда, здравето и безопасността (QEHS system). Изпълнявa, координира и одитира дейности, свързани с прилагането на стандартите за Управление на Качество ISO 9001 и IATF16949; Околна среда ISO 14001, Здраве и безопасност ISO 45001.
Важна част от задачите на инж. Въртийска е следене за свеждането на отпадъците до минимум и правилното им рециклиране спрямо нормите и регулациите на ЕС. Разбира се, ключова цел е и редуциране на СО2 емисиите, отделяни при оползотваряването на отпадъците. Албена Въртийска е отговорна и за намирането и отстраняването на потенциални опасности, които биха довели до наранявания, оценка на риска при работа с машини и мерки за намаляването му.
Прочетете интригуващата история за опита и й гледната точка, които ни сподели инж. Въртийска.
Какво те вдъхнови да бъдеш инженер?
Моята детска мечта не беше да стана инженер. Дори не си спомням каква е била тя. Бях ученолюбива, любознателна и целеустремена. Исках да получа образование, по-високо от средното, и да се развивам професионално. Математиката и логиката, които обичах, ме отведоха в Техническия университет. Така се дипломирах като машинен инженер – специалност, доминирана от мъжете.
Срещала ли си се с трудности в кариерата си, породени от факта, че си жена?
Като млад инженер, започващ своята първа работа, всъщност бях приета много радушно от всички колеги инженери – както мъже, така и жени. Помагаха ми и ме напътстваха в работата. Не съм имала кариерни препятствия заради това, че съм жена. Мисля, че дори ми е помагало.
Срещала ли си недоверие от клиент или колега, защото си „жена с мъжка професия“?
Да, срещала съм недоверие, породено от факта, че съм жена инженер. Струвало ми е повече усилия да докажа, че мога. Спомням си един есенен технически панаир в Пловдив. Фирмата, в която работех тогава, имаше щанд на панаира. Моята роля беше да посрещам клиентите и да отговарям на техните въпроси, свързани с продуктите, които произвеждахме: електроди за ръчно електродъгово заваряване. Клиентите - основно мъже - недоверчиво ме слушаха и се допитваха до другите от екипа. За тях бях момичето, което им сервира кафе.
Чувала ли си думите „Няма да се справиш“, „Това не е за теб“?
Да. След като ме приеха в университета, един мой много близък роднина ми каза: „Машинистроителен факултет? Това е много трудно. Няма да го завършиш.“ Тези негови думи не ме демотивираха, а ми дадоха допълнителен хъс да завърша успешно.
Кои според теб са най-големите предизвикателства пред жената инженер?
За мен предизвикателство за жената инженер е да съчетае семейните и родителските задължения с работата си и кариерното си развитие. В моя случай заради работата, служебните обучения и командировките трудно съм успявала да отделя дължимото време на децата си.
Според твоите впечатления мъжете или жените доминират в инженерната сфера в България?
Определено мъжете инженери доминират, но аз мисля, че все пак не са много повече от жените. В екипите, в които съм работила, съотношението мъже–жени е било почти еднакво.
Ако можеше да се върнеш обратно във времето и да поемеш по този път отначало, има ли нещо, което би направила по различен начин?
Не си представям да мина по друг път, ако се върна назад във времето. Но бих се опитала да бъда "по-корава“. Оставам с впечатлението, че в нашата индустрия да си „корав“ е считано като важно качество. Смятам, че да бъда „корава“ би ми помогнало много повече от това да бъда чувствителна.
Какъв съвет би дала на всички жени, които следват твоите стъпки и искат да работят като инженери?
Да не спират да се учат и развиват. Да са целеустремени и да знаят, че с труд и постоянство всичко се постига. Да имат самочувствие, което е придобито на база знания и опит.